Раздвоение

9 sept 2007, 16:30

Poesía

1104 0 5

Раздвоение

Раздвоение, защо си ми необходимо!?
Изпълваш всички клетки и хормони...
Не се ли бориш с чувство мнимо?
Или пък – със повтарящи сезони?

Ти втурваш се и ме раздираш!
А после свиваш се във ъгъла...
Открехваш тайни и въздигаш
душата ми премръзнала...

Не търсиш ли напразно смисъла,
любимо мое раздвоение?
Поемай свойте рискове,
не чакай плахо одобрение!

Не искаш ли от мене много –
преображения, молби и липси!?
Не ме лишавай от възторга
да бъда смела, истинска!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

тюркоаз (Мариола Томова)

2007-09-10T20:37:03+03:00

И това ми хареса и замисли.Аз като,че повече рискувам.
Поздрав!!!
Нежност (Виктория)

2007-09-09T21:22:04+03:00

Поздрав за хубавия ти стих, Павли!
pavli (Павлина Петрова)

2007-09-09T20:25:00+03:00

Като си помисля само, че често много хора са раз_троени, направо съм благодарна, че аз съм само раздвоена...
Nella_gold (Нели )

2007-09-09T16:59:33+03:00

А какво би бил животът ни без раздвоение?
За това сме си истински... Поздрав за чудесния стих!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-09-09T16:35:44+03:00

И смела си и истинска , затова стиховете са ти много хубави, мила Павлина. С обич.