Раздяла

17 jul 2009, 23:39

Poesía » De amor

788 0 0

Когато ти си тръгна в тъмнината,

след теб остана само тишина.

Прегърна ме до болка самотата

и се молех само сън да е това.

Останах безутешна и без сила,

виждах теб във всеки друг.

Твоята любов се бе изпепелила,

а моята остана жива в мрак и студ.

Лутах се из дебрите на мисълта,

без път към тебе да намеря.

Така - залутана - с ожулена душа

ще скитам аз, докато имам сила...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.