Когато ти си тръгна в тъмнината,
след теб остана само тишина.
Прегърна ме до болка самотата
и се молех само сън да е това.
Останах безутешна и без сила,
виждах теб във всеки друг.
Твоята любов се бе изпепелила,
а моята остана жива в мрак и студ.
Лутах се из дебрите на мисълта,
без път към тебе да намеря.
Така - залутана - с ожулена душа
ще скитам аз, докато имам сила...