Любовта си замина - нахална и гола
с онзи, първия, есенен дъжд.
И окапа небето. Всички горди тополи
ослепяха. И то изведнъж.
Тишината без птици шепти прозаично -
търси летния истински смях.
В едно тъжно море диша цялата вечност
и руши всеки спомен на прах.
А пък тя, любовта, грабна яркото слънце
и светът в шепа шума се сви.
Намали се денят като грахово зрънце
и така цялата зима ще спи. ...