30 nov 2007, 17:01

Разгневените сърца 

  Poesía
606 0 9

Разгневените сърца разстилат  бури -

по ръцете им -

в юмручен послеслов.

Под короните на тъжните им мисли

непокорства непокръстена любов!

Се изливат върху вятъра.

Се пръскат.

Като бляскави комети във изгнание.

В безизмерното пространство.

Те са дръзки!

В задграничното си парабезсъзнание.

И умират във оковите на ириса,

изподиращ ги до кокал. Безотказно.

От преяждането с вкусове и мириси,

от препиването с плътско...

Им е жадно!!!

И сълзите си намразват саркастично.

По туптежа на сърцата ги познават!

Боже мой!!! (Тук няма нищо лично)

Но гнева си

за покоя ти не дават!

Твоят Космос им е тесен за летене.

Те са повече от себе си.

Без теб.

На безбожните не трябват им колЕне.

Щом Лукавият дарил ги е с Криле!

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??