thedac (Димитър Драганов)
873 1129
2 jul 2017, 11:09  

Разговор с Ема 

  Poesía
1003 4 9

Говорих със Ема на тема проблемна,
във стая с кафяви стени.
Косите ѝ руси, снагата ѝ нежна,
сканирах с блестящи очи.
Това е типично за мъжката същност.
Усмивки! Красиви слова!
При Ема обаче сега ще ви върна –
при тази красива жена...
,,Мъжете са чудо! Мъжете са лудост!’’,
започна ядосано тя.
,,Защо да са чудо? Защо да са лудост?’’,
попитах, изпаднал в несвяст.
,,Мъжете не искат и дума да чуят,
за
  здрава
            любов
                     и деца!
Мъжете не искат и дума да става
за нежност,
                 градеж
                           и съдба!’’
,,Мъжете? Защо пък ги толкова съдиш?
Мъжете са хора и те!
Надявам се нявга да можеш да видиш
искрата 
           във
               мъжко
                         сърце.’’
,,В мъжете я няма искрата,
                                            която
                              привлича
               различни
       души.
Светът на мъжете препълнен е с жажда.’’,
въздъхна и свъси очи.
Отвън светлината нахлуваше бавно
                                                            към
                                              нейното
                                  снежно
                           лице.
А духат в душата ми странна
                                                прохладни
                                 от тръпки
безброй ветрове.
Докоснах ръката ѝ. После без мисъл –
целунах устата ѝ! Беше бонбон!
Улисан в поредните мисли над листа,
измачках и стъпках пореден Закон!                                                  

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??