10 abr 2008, 12:31

Разговор с Живота 

  Poesía
709 0 2

Преборих всички мелници. Напук
се мъчиш ти в дилема да ме вкараш.
Не се обиждай. Просто бях до тук.
Опитай се със друг да продължаваш...
Играта ти така ми доскуча,
чак себе си усещам вече скучна.
А може би ми писна от игра
и от това да бъда все наужким.

И може би в най-пролетния миг,
ще пожелая да съм лист отронен.
Да се родя във нечий тъжен стих
и да изчезна в нечий бегъл спомен...

След проста равносметка - не греши,
че е игра, която е за двама.
Щом сме така еднакви аз и ти -
във нея победител всъщност няма.

 

 

© Теодора Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??