10.04.2008 г., 12:31 ч.

Разговор с Живота 

  Поезия
701 0 2

Преборих всички мелници. Напук
се мъчиш ти в дилема да ме вкараш.
Не се обиждай. Просто бях до тук.
Опитай се със друг да продължаваш...
Играта ти така ми доскуча,
чак себе си усещам вече скучна.
А може би ми писна от игра
и от това да бъда все наужким.

И може би в най-пролетния миг,
ще пожелая да съм лист отронен.
Да се родя във нечий тъжен стих
и да изчезна в нечий бегъл спомен...

След проста равносметка - не греши,
че е игра, която е за двама.
Щом сме така еднакви аз и ти -
във нея победител всъщност няма.

 

 

© Теодора Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??