Преборих всички мелници. Напук
се мъчиш ти в дилема да ме вкараш.
Не се обиждай. Просто бях до тук.
Опитай се със друг да продължаваш...
Играта ти така ми доскуча,
чак себе си усещам вече скучна.
А може би ми писна от игра
и от това да бъда все наужким.
И може би в най-пролетния миг,
ще пожелая да съм лист отронен.
Да се родя във нечий тъжен стих
и да изчезна в нечий бегъл спомен...
След проста равносметка - не греши,
че е игра, която е за двама.
Щом сме така еднакви аз и ти -
във нея победител всъщност няма.
© Теодора Симеонова Всички права запазени
ще пожелая да съм лист отронен.....
Хубав стих ...