Ranrozar (Стойчо Станев)
633 19190
27 feb 2024, 12:27

Лунна разходка 

  Poesía
387 6 16

Загубил чувството за светлина, 

живея с надеждата за среща, 

с която мрака да сменя

и преброя стъпките си грешни.

 

Колко пъти в дните си греших?

Защото паметта не ги забравя!

Един ли недописан любовен стих 

в душата запокитих, изоставих...

 

Една ли любов на клада не горя 

с чувството, че пак ще се повтори!

Изоставена е будната зора,

но за всеки влюбен грее в простора. 

 

Тя носи упование и светъл покой,

който нощната ми болка топли. 

Останал сам, все питам: кой 

дявол крие луната във облак?

 

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за Любими, Теодора!🙏
  • Благодаря за коментарите,ИнаКалина и Латинка-Златна!😍😍
    "Пинк Флойд" знаят как стоят нещата с обратната страна на Луната, ще питам тях преди да потегля на лунна експедиция!😂
    По отношение на паметта: тя е като атрактивна дама,понякога ми изневерява!🤣
  • Добре, че паметта ти е все още будна!...
  • ако можехме да видим тъмната страна на луната
  • Благодаря за коментара, Довереница!
  • "Загубил чувството за светлина,
    живея с надеждата за среща, "

    Надеждата за пешовете дръж,
    че тя към светлината все ни води.
    А греховете- (ореол на всеки мъж)
    в архива скрий и здраво стискай молива...
  • Благодаря за коментара и оценката, Ники!
    Благодаря за Любими, Асенчо!
  • Разкош, Стойчо!
    При теб е винаги хубаво и емоционално!
    Не оставяш читателите си равнодушно!
  • Благодаря за коментара, Георги!
  • Селена, винаги недостижима, но вечно желана...
    Поздравявам те.
  • Благодаря за коментарите и оценките,Дани,Пепи и Младен!
  • Силно ме впечатли с прекрасния си стих, Стойчо. Поздравление!:

    "Изоставена е будната зора,
    но за всеки влюбен грее в простора."
  • Изтъкани от грешки, но грешни ли сме?
    Виновни, че все търсим любовта
    или благословени да гориме в светлина
    и да заравяме като жар-птица в пепелта
    обезверената изстрадала душа?
  • Колко пъти в дните си греших?
    Защото паметта не ги забравя!
    Един ли недописан любовен стих
    в душата запокитих, изоставих"...
    Стойчо, великолепен лиричен стих! Поздраления!
  • Благодаря за оценката, Люси!
  • Прекрасно!
Propuestas
: ??:??