Разкъсвай ме...

4 may 2007, 12:26

Poesía

705 0 3

Разкъсвай ме...

Ти през мен премина
както светлината през стъкло.
Ти дойде и си замина
както есен жълта без палто.

И сега горя във дива ярост
или се погребвам в тъжен блян.
Живота покрай мене с луда скорост
преминава... За жалост невидян.

Пак търсят онзи поглед моите очи,
който с топлина ме покори,
но дъх горещ и тежък пак горчи,
а сърцето ми на кладата гори.

Защо парят толкова моите сълзи
и се забиват в мене хиляди стрели?
Вълчице, до мене тихо пропълзи!
Разкъсвай ме - дано по-малко да боли.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

neraida92 (Наска Маринова)

2007-05-05T23:52:53+03:00

Ужасно много ми въздейства това стихче!Имаш 6+ от мен
Романтик (Христо Костов)

2007-05-04T19:24:47+03:00

Много е хубав стиха ти, Руми!!! Поздрави!!!
Истинска (Звездичка)

2007-05-04T12:58:52+03:00

Вълчице, до мене тихо пропълзи!
Разкъсвай ме - дано по-малко да боли.

По-малко ще.

Прекрасен стих.