4.05.2007 г., 12:26 ч.

Разкъсвай ме... 

  Поезия
734 0 3
Разкъсвай ме...

Ти през мен премина
както светлината през стъкло.
Ти дойде и си замина
както есен жълта без палто.

И сега горя във дива ярост
или се погребвам в тъжен блян.
Живота покрай мене с луда скорост
преминава... За жалост невидян.

Пак търсят онзи поглед моите очи,
който с топлина ме покори,
но дъх горещ и тежък пак горчи,
а сърцето ми на кладата гори.

Защо парят толкова моите сълзи
и се забиват в мене хиляди стрели?
Вълчице, до мене тихо пропълзи!
Разкъсвай ме - дано по-малко да боли.

© Румяна Йорданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??