27 mar 2011, 10:27

Различен 

  Poesía » De amor
1150 1 10

Този мъж, със когото живея,

е понякога зъл и навъсен.

Аз мълча и да питам не смея

той защо тишината разкъсва

 

и защо с поглед пали пожари,

а гласът му пропуква стъклата

и, дори да е шепот, ме пари,

а очите му мълнии мятат.

 

Този мъж е понякога странен

и е мислено много далече,

но когато остана без вяра,

у дома ни очаква ме вечер

 

и с юрган от звезди ме завива,

а луната на двора ни сваля,

и до него заспивам щастлива,

нацелувана и нагалена.

 

Този мъж може би ме обича,

но да питам така и не смея.

Той е странен и много различен -

този мъж, със когото живея.

 

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??