27.03.2011 г., 10:27 ч.

Различен 

  Поезия » Любовна
1147 1 10

Този мъж, със когото живея,

е понякога зъл и навъсен.

Аз мълча и да питам не смея

той защо тишината разкъсва

 

и защо с поглед пали пожари,

а гласът му пропуква стъклата

и, дори да е шепот, ме пари,

а очите му мълнии мятат.

 

Този мъж е понякога странен

и е мислено много далече,

но когато остана без вяра,

у дома ни очаква ме вечер

 

и с юрган от звезди ме завива,

а луната на двора ни сваля,

и до него заспивам щастлива,

нацелувана и нагалена.

 

Този мъж може би ме обича,

но да питам така и не смея.

Той е странен и много различен -

този мъж, със когото живея.

 

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??