Карат ме да пиша за любов.
Каква любов във тая скучнотиня?
Животът, като зима е суров,
а пък съдбата ми е просякиня.
Каква любов по време на война,
в която глупоста ни носоводи,
в която страдат умните деца,
а мафия диктува нови моди?
Каква любов, за птици без крила,
за свят с убийства и лъжи наситен?
Любов ли е, мечтата за дома
когато си в чужбина запокитен.
Като крушенец в книга от Дюма.
да търсиш оцеляване в разкоши.
С война ли се печели свобода?
Къде е любовта във тез въпроси?
В трезори днес, заключват любовта.
В легенди тя, прекрасната живее.
Не искам, а написах и това
което е различно, но....за нея.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados