Като разлюбен въглен
се разпадам
от допира на Вярата
премръзнала
в огнището на рани
незараснали
и само мигове
преди да съмне...
Недоразплетена,
души ме болката
и костите на мислите
се пукат. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.