22.01.2011 г., 20:52 ч.
Разлюбен...
Като разлюбен въглен
се разпадам
от допира на Вярата
премръзнала
в огнището на рани
незараснали
и само мигове
преди да съмне...
Недоразплетена,
души ме болката
и костите на мислите
се пукат.
Студено е,
а тъй е близо Огънят.
На Пътя съм,
ала не виждам Пътя.
И само в сънищата
ме целува лятото
и пеят
недолюбени щурци.
Като разлюбен въглен
се разпадам
и пепелта
на Вярата горчи...
© Веселка Стойнева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Силно!
-
Благодаря на всички...
-
Дано във всяка страдаща душа
да има искрица светлинка!
Благодаря ти! -
Тъжно и докосващо! Поздрави, Весе!
-
Прекрасен стих! Поздрави Веси!
-
Стихчето е много хубаво,но ти си ....ВЕСЕЛА.Поздрав!
-
Далечно е всичко скъпо, топло и мило. Горчиви разстояния. Поздрави, Веси.
-
горчиво е, Веси...!
и наранява....
много хубав стих!!! -
Много ми хареса!
-
браво,Весе
-
Харесах.
-
А огънят е близо(и е същият)
Но пламъците шият нова риза,
с която вярата да се обгърне
и да възкръсне изпод пепел с дъх горчив...
Браво и от мен.Достави ми голямо удоволствие стиха ти. -
Веси, и лятото ще те целуне, и щурците ще пеят и ти ще ги чуеш, вярвай и го искай!Късен среднощен поздрав!
-
Прекрасно написано!
Браво!!! -
Горчиво като въглен , но май съзирам феникса сред пепелта?
-
"И само в сънищата
ме целува лятото
и пеят
недолюбени щурци."
!!!
-
Като разлюбен въглен ме изгори, Веси!
-
Тъжно, горчиво и красиво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
