16 nov 2017, 11:15

Размишления 

  Poesía » De amor, Civil
468 1 6

Мария успях да открия
в сърцето, което реве.
Лицето на синя стихия
напомня, че тя е дете.

Момиче, което обичам.
И вятър, по който летя.
Зората по име наричам.
И тичам по сляпа следа.

Небето ми вика: Гонѝ я!
Където да бъде… Гонѝ!
Дали ще успея да скрия
кутия със надпис: Горѝ?

Вълнѝ от сълзи на детето,
преливат в очите ми. Пляс!
Вратите затварят поета.
Човекът топи се сред Вас.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??