Размисъл

8 jun 2011, 11:17 2015-09-23T14:41:57+03:00

Poesía

837 0 4

РАЗМИСЪЛ

Сън кратък е всичко – богатство и слава.

В свят вълчи е лудост да бъдеш човек.

Душата, калена в небесна жарава,

пред рай предпочете път земен... Нелек.

Трънлив и неравен, почти се изниза.

А колко ли още до Божия храм?

На ближен дарих и последната риза.

Остана ми само сърце да раздам.

Към лъвския пай не протягам десница.

Не ми е в кръвта да съм вълк-единак.

Ни плаха сърна, нито горда орлица.

Сама съм, на кръстопът. И няма знак!

Къде ли ме води закрилница-фея?

Нали съм Дух, гост от далечна звезда.

Безплътна, незрима, танцувам и пея.

И плача над Словото - жива вода!

Зараснаха рани, топи се – тревога.

Закусвам с надежди, вечерям с мечти.

Светулка щастлива съм, влюбена в Бога.

Света озарила... когато лети!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

elenasim1 (Елeна)

2011-06-15T11:59:26+03:00

!!! Поздрав!
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2011-06-15T11:24:58+03:00

Добре дошла, Павли. Още веднъж те приветствам...Барона
radost92love

2011-06-08T22:39:32+03:00

Харесах!!
Katriona (Кети Рашева)

2011-06-08T13:38:54+03:00

Много добре овладяна поезия, пункт и контрапункт, но моят съвет е някои тирета да се заместят със запетаи, ще се получи по-цялостно. Иначе стихът си е чудо!