pavlina-stamenova (Павлина Стаменова)
32 21
8.06.2011 г., 11:17 ч.  

Размисъл 

  Поезия
835 0 4

РАЗМИСЪЛ

 

Сън кратък е всичко – богатство и слава.
 

В свят вълчи е лудост да бъдеш човек.

 

Душата, калена в небесна жарава,

 

пред рай предпочете път земен... Нелек.

 

 

 

Трънлив и неравен, почти се изниза.

 

А колко ли още до Божия храм?

 

На ближен дарих и последната риза.

 

Остана ми само сърце да раздам.

 

 

 

Към лъвския пай не протягам десница.

 

Не ми е в кръвта да съм вълк-единак.

 

Ни плаха сърна, нито горда орлица.

 

Сама съм, на кръстопът. И няма знак!

 

 

 

Къде ли ме води закрилница-фея?

 

Нали съм Дух, гост от далечна звезда.

 

Безплътна, незрима, танцувам и пея.

 

И плача над Словото - жива вода!

 

 

 

Зараснаха рани, топи се – тревога.

 

Закусвам с надежди, вечерям с мечти.

 

Светулка щастлива съм, влюбена в Бога.

 

Света озарила... когато лети!

 

 

© Павлина Стаменова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!! Поздрав!
  • Добре дошла, Павли. Още веднъж те приветствам...Барона
  • Харесах!!
  • Много добре овладяна поезия, пункт и контрапункт, но моят съвет е някои тирета да се заместят със запетаи, ще се получи по-цялостно. Иначе стихът си е чудо!
Предложения
: ??:??