Мисля си след извървени пътища
за времето останало пред мен,
аз да тръгна по пътечка мъничка
и само цветен да е моят ден.
Да мога да избягам надалече
и нищо, че ще бъда пак сама.
Звездите да ми светят късно вечер,
завита от небето да заспя.
В зорите билки дъхави да бера,
да ги направя на красив венец
и пак усмивката си да намеря,
забравила за вчера – само днес… ...