5 jun 2009, 11:12

Разнежване 

  Poesía » Filosófica
613 0 10
Разноцветие от багри ме събужда
и слънчев лъч ръка протяга.
Песента ми неуморна и протяжна,
в небето пулсира със вяра.
Аз под сводовете сини пак се впускам,
с трепет незабравен да живея.
Пак очите ми изпълват празна маска,
с реликвени сълзи, които чезнат.
А в света захвърлена - в стоик покълвам
и надскачам себе си - като спасение.
И дори финален айсберг да ме спъне,
пожалва ме изкуството - живеене...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??