тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
5.06.2009 г., 11:12 ч.

Разнежване 

  Поезия » Философска
571 0 10

Разноцветие от багри ме събужда

и слънчев лъч ръка протяга.

Песента ми неуморна и протяжна,

в небето пулсира със вяра. 

Аз под сводовете сини пак се впускам,

с трепет незабравен да живея.

Пак очите ми изпълват празна маска,

с реликвени сълзи, които чезнат.

А в света захвърлена - в стоик покълвам

и надскачам себе си - като спасение.

И дори финален айсберг да ме спъне,

пожалва ме изкуството - живеене...

 

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??