2 jul 2011, 18:11
Разпилени
Когато сълзите
задавят смеха ни
и бродим безцелнo
в мъглите сами,
когато разцъфнат
и розите в черно,
а небето се скрие
в отровния дим,
когато захвърлим
фалшивите маски,
когато измием
актьорския грим,
тогава ще паднем,
навели покорно очи,
признали онази
космическа истина -
щом запеят цигулките,
някой, все някога,
безвъзвратно ще пръсне
праха ни на вятъра.
© Александър Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Чудесен!!!
-
Браво, Александър! Толкова млад и толкова прекрасен поет!
-
Еййй страшно е
-
Едно от прекрасните неща в теб, а и смели е, че доказваш правото
на страданието в поезията и то именно, защото си много, много млад.
Някои- не са малко, искат поезията да е само любов и забава, но не е.
И аз не очаквах толкова болка в твоето поколение, но бях на една
младежка изложба и....Да...много ви боли. Аз не се занимавам със
социология, изкуството доказва как са нещата. Пиши!!! Успехи!!! -
Саше има нещо в теб...истински си !!!Поздрав!!!
-
Силна символика!
Талантливо написано и чувствено!
Поздравления, Саше! -
Всеки твой стих е написан невероятно добре! Поздрав, Александър!
-
Благодаря ви!
-
щом запеят цигулките ангелски
и в плача им светлината изтлее,
ще разпръсне праха ни вятъра..
ще литнат душите ни с бели криле...
*
Александър, много си млад и талантлив..
стихът ти е отлично написан, омагьоса ме..
сърдечен поздрав, момче.. -
Поздрави за хубавите стихове!
-
Поздрав, Александър!
-
Харесах!
-
Поздрав!
-
хареса ми,Сашко
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
