2.07.2011 г., 18:11 ч.

Разпилени 

  Поезия » Друга
1070 0 14

Когато сълзите
задавят смеха ни
и бродим безцелнo
в мъглите сами,

когато разцъфнат
и розите в черно,
а небето се скрие
в отровния дим,

когато захвърлим
фалшивите маски,
когато измием
актьорския грим,

тогава ще паднем,
навели покорно очи,
признали онази
космическа истина -

щом запеят цигулките,
някой, все някога,
безвъзвратно ще пръсне
праха ни на вятъра.

© Александър Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??