Unforgotten`feeling`f (Сиси Валентинова)
63 27
2 mar 2007, 15:53

Разпиляна, преобърната, заклещена 

  Poesía
655 0 2

Казват, най-боляло,
когато драскат твоето сърце;
казват, най-крещяло,
когато го късаш... със перце...

Когато тоз, който то обича,
без жалост го дере,
а сълза едничка бавно стича...
вир дълбок... като море.

А преобърнатото щастие
се губи във тунел от обещания:
чака за следващото "ястие",
чака за жадни подаяния.

Да не умре от самота,
да не се разпилее то докрай,
че казват, било грехота
да загубиш своя рай...

Но как да го опазиш жив,
когато лъчите ти са лед
да избегнеш пагубния срив
на човека тъжен, блед?

Разпиляна, преобърната, разпрана,
заклещена обувка в пепелта...
гледа към поредната си рана
и се слива... със света.

© Сиси Валентинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??