2.03.2007 г., 15:53 ч.

Разпиляна, преобърната, заклещена 

  Поезия
680 0 2
Казват, най-боляло,
когато драскат твоето сърце;
казват, най-крещяло,
когато го късаш... със перце...
Когато тоз, който то обича,
без жалост го дере,
а сълза едничка бавно стича...
вир дълбок... като море.
А преобърнатото щастие
се губи във тунел от обещания:
чака за следващото "ястие",
чака за жадни подаяния. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиси Валентинова Всички права запазени

Предложения
: ??:??