8 ene 2024, 9:53  

Разпокъсани чернови 

  Poesía » Formas graves
238 4 6
РАЗПОКЪСАНИ ЧЕРНОВИ
Когато съкровената молитва
към моите покойници чета,
притихнала, душата ми политва
нагоре, дето татко ми изтля,
и баба мъкне вехтата си хурка –
на Бог навярно прежда да преде,
и чувам нощем как в дъжда топурка
с петички непораснало дете,
се питам: – Кой отсъжда, как и колко
из този свят да ръшкаме нозе?
Ти просветление ли носиш, болко! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??