8.01.2024 г., 9:53 ч.  

Разпокъсани чернови 

  Поезия » Строги форми
245 4 6
РАЗПОКЪСАНИ ЧЕРНОВИ
Когато съкровената молитва
към моите покойници чета,
притихнала, душата ми политва
нагоре, дето татко ми изтля,
и баба мъкне вехтата си хурка –
на Бог навярно прежда да преде,
и чувам нощем как в дъжда топурка
с петички непораснало дете,
се питам: – Кой отсъжда, как и колко
из този свят да ръшкаме нозе?
Ти просветление ли носиш, болко! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Предложения
: ??:??