Разсмей ме, моля ти се!

Моля те, разсмей ме...

И нека като скален къс откъртен

от самота на планински връх висок

смехът да се търкаля по наклона с ек

надолу, все надолу в някой дол дълбок.

Сълзите са лекарство за душата

смехът е знакът на щастливия човек.

Елегията носи красотата

на залеза, след слънчевия пек

усмивката е утринния вятър

и прави ме от вятъра по-лек.

Сълзите са лекарство за душата,

но ти лекувай ме със смях, като човек.

И тъй усетил щастието, свободата

усещам силата в закона строг:

да ме разплаче може всеки смъртен,

даме разсмее го умее само Бог.