Само на десет крачки от мен.
Господи, колко си близо!
С поглед, до смърт уморен,
гледам как тихо влиза,
сяда до теб, шумоли Есента –
прелестна, червенокоса,
ръси уханни и меки листа,
с чар несравним омагьосва.
Как ненавиждам тези коси,
тези очи – ослепително сини,
тази усмивка под яркия грим...
Уж само пътьом оттука е минала, ...