МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4087
23.09.2018 г., 16:34 ч.

Разстояние 

  Поезия
350 3 3

Само на десет крачки от мен.

Господи, колко си близо!

С поглед, до смърт уморен,

гледам как тихо влиза,

сяда до теб, шумоли Есента –

прелестна, червенокоса,

ръси уханни и меки листа,

с чар несравним омагьосва.

Как ненавиждам тези коси,

тези очи – ослепително сини,

тази усмивка под яркия грим...

Уж само пътьом оттука е минала,

а заседя се – безкраен сезон,

как те примами красивата вещица!

Ти кавалерски предложи й стол,

сякаш я каниш на първа среща.

Виж мен – Зимата, с клони-коси

черни и тъжни, но също уханни.

Светят в очите ми снежни сълзи.

Есенен пленнико, срещнах те рано.

 

Същата стая, в същия ред

прашните книги зад прашна витрина.

Плача на десет крачки от теб

и на петнайсет години.

 

3.02.2001

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??