Ако крясък на птица е утрото,
то какво е небето без болка?
В тишината до комина порутен
заблестяло парчето осколка
само знак за отминала буря е,
тъмен екот от огън и пръсти.
Светове, настрани прекатурени
през руини и ледени пръски
чакат милост, ръмжат ветровете им –
безразсъдно пилени нощеска,
лудостта и страстта на крилете им,
на зениците златната треска. ...