Незабравима (Кремена Стоева)
243 8710
25 jun 2007, 17:05

РЕАЛНОСТ 

  Poesía
826 0 25
 

Вечерята отдъхваше кристално

на масата, въздишаща в самотност.

И чашите напяваха банално,

че пълни са до горе... с безпосочност.

Очите ни, помръкнали вглъбено

и влажните тела - във безучастност.

Ръцете ни, преплетени небрежно,

диханията - парещи с буквалност.

Съмнения, поробили душите,

проклинайки последната взаимност.

Целувките, попиващи сълзите,

изплакани в безкрайна истеричност.

И думите, надраскани безцелно,

пречупени в куплети от наивност,

от листите поглеждат ни надменно,

напомнящи ни само агресивност.

Сега остава "Сбогом" да си кажем.

Това не е любов, а импотентност.

От утре се налага да докажем,

че обич има... но в еквивалентност.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??