Незабравима (Кремена Стоева)
243 8710
25.06.2007 г., 17:05 ч.

РЕАЛНОСТ 

  Поезия
823 0 25
 

Вечерята отдъхваше кристално

на масата, въздишаща в самотност.

И чашите напяваха банално,

че пълни са до горе... с безпосочност.

Очите ни, помръкнали вглъбено

и влажните тела - във безучастност.

Ръцете ни, преплетени небрежно,

диханията - парещи с буквалност.

Съмнения, поробили душите,

проклинайки последната взаимност.

Целувките, попиващи сълзите,

изплакани в безкрайна истеричност.

И думите, надраскани безцелно,

пречупени в куплети от наивност,

от листите поглеждат ни надменно,

напомнящи ни само агресивност.

Сега остава "Сбогом" да си кажем.

Това не е любов, а импотентност.

От утре се налага да докажем,

че обич има... но в еквивалентност.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??