24 may 2013, 13:05

Реалност 

  Poesía » De amor
612 0 3
Препуска залезът насреща ми
отново яхнал златна колесница,
припомня ми за топли вечери
и посинялото поле в метличини.
Луната бавно спуска плаща си
от хиляди пробляскващи звезди
и осветява пътя на съня ми
по стъпките на моите сълзи.
Една илюзия-любов се връща
и тялото изтръпва в страст,
а разумът във нейната прегръдка
омаян, счупва свойта власт. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АСИ Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??