Препуска залезът насреща ми
отново яхнал златна колесница,
припомня ми за топли вечери
и посинялото поле в метличини.
Луната бавно спуска плаща си
от хиляди пробляскващи звезди
и осветява пътя на съня ми
по стъпките на моите сълзи.
Една илюзия-любов се връща
и тялото изтръпва в страст,
а разумът във нейната прегръдка
омаян, счупва свойта власт. ...