Реалността е ронлива пътека,
огъната в сенки и светъл контраст,
пулсът й – лудост и крехка утеха,
взрив от мечти и разбити стъкла.
Тя шепне със глас на надежда и мрак,
с длани от въздух, от камък, от плам,
понякога носи дъх нежен и благ,
понякога рани – с разрез голям.
Танцува със нас и без правила,
рисува по кожата белези неми,
но ние – деца на нощта и деня,
създаваме смисъл в нейните теми. ...