16 abr 2009, 1:53
Ребуси
Изгубила съм Вярата във себе си
и Смелостта я няма... не както преди.
Сред страстно задълбани, мъчни ребуси,
се мъча да живея, но боли.
Изгаря ме неистово желание
да давам, да обичам, да горя.
Преплетени и дълги разстояния
притихват ми на устните смеха.
Усмихвам се понякога - самотна,
но Пътя не откривам може би...
ей оня, лесния и най-утъпкан,
чрез който никой няма да боли.
© НЯКОЯ Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Хубав стих!
Лее се и говори! -
Съгласна съм с Ройс, няма такъв път или ако има,
то той няма да в твоя...
Хубаво и близко за мен стихо!
пп: Интересно е, че преди час ти прочетох мисълта на профила: " Път няма, появява се там, където се върви" и тя завзе съзнанието ми ...
Поздрави! -
Няма такъв път, но прекрасен стих. Поздрав!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
и Смелостта я няма... не както преди.
Сред страстно задълбани, мъчни ребуси,
се мъча да живея, но боли.
Красиво... , но страшно самотно..и песимистично..Ще намериш пътя си ,скъпа Бояна !! Пожелавам ти го !!