Изгубила съм Вярата във себе си
и Смелостта я няма... не както преди.
Сред страстно задълбани, мъчни ребуси,
се мъча да живея, но боли.
Изгаря ме неистово желание
да давам, да обичам, да горя.
Преплетени и дълги разстояния
притихват ми на устните смеха.
Усмихвам се понякога - самотна,
но Пътя не откривам може би...
ей оня, лесния и най-утъпкан,
чрез който никой няма да боли.