РЕЧНА ДЪЩЕРЯ
Треви посивели - мъртва пустота.
Черно поле, далече от света.
Тихо поле, огряно от тъга -
мракът го захлупва с кървава ръка.
Сред полето - черна къща от дъски.
Една-едничка под хиляди звезди...
Къща като гробче, вътре блясва свещ -
някой там се моли с гласец горещ.
Но гласецът пада, чезне, топи се,
и едва-едва с последен дъх крепи се,
от болните устни излиза едва, ...