Реквием за една мъжка риза

24 jun 2017, 15:35

Poesía » De amor, Verso libre

975 1 2

С моите две ръце

изгладих последната ти риза.

Последната риза на синьо рае.

Последната риза на синя надежда.

През редицата тънки черти

докосвах пулса отляво до сърцето ти,

а стройните раета се размиха

и заплакаха в мастиленосиньо.

Гладих дълго и тежко

рае след рае , спомен след спомен

твоята мъжка риза

на мойте несбъднати сънища.

Прилежно подреждах

всяка гънка на скрита надежда,

всяка гънка на вчерашно утре,

всяка гънка на времето с теб.

А дъждът безпощадно размаза синьото

и разпиля на капки всеки опит

да стопля с ютия

раетата на толкова любима мъжка риза...

23.01.2015

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

алония (Мария Иванова)

2017-06-26T15:14:17+03:00

Благодаря , че сте ги харесали. Много любителски , но са наистина преживяни.
anabel7 (Албена Димитрова)

2017-06-25T22:45:27+03:00

Тъжно ми стана... Хубави стихове!