алония (Мария Иванова)
3 10
24.06.2017 г., 15:35 ч.

Реквием за една мъжка риза 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
976 1 2

С моите две ръце

изгладих последната ти риза.

Последната риза на синьо рае.

Последната риза на синя надежда.

 

През редицата тънки черти

докосвах пулса отляво до сърцето ти,

а стройните раета се размиха

и заплакаха в мастиленосиньо.

 

Гладих дълго и тежко

рае след рае , спомен след спомен

твоята мъжка риза

на мойте несбъднати сънища.

 

Прилежно подреждах

всяка гънка на скрита надежда,

всяка гънка на вчерашно утре,

всяка гънка на времето с теб.

 

А дъждът безпощадно размаза синьото

и разпиля на капки всеки опит

да стопля с ютия

раетата на толкова любима мъжка риза...

 

23.01.2015

© Мария Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??