11 abr 2008, 11:32

Решение край казана за смет 

  Poesía » Otra
601 0 4
РЕШЕНИЕ КРАЙ КАЗАНА ЗА СМЕТ

 

Мразиш ме, че имам хляб, циганино брат?

Но не съм съвсем и сляп... Зная що е глад!

Пълня ти торбите пак с трайна зимнина -

да не ровиш със мерак все по хладина...

Твойта любощенска стръв мой ли е проблем?

Искаш да откриеш пръв цигански Едем?

Чукаш по казана - уж търсиш пак храна...

Но приличаш ми досущ на една жена,

дето хем не прави секс, хем си я сърби...

Я пълни в казана днес своите торби!...

... Гъбка мъничка след дъжд - детската глава,

от казана изведнъж никне при това...

ИзвадИ детето! Тук чакай ме сега!

В мен говореше ти друг... Просто на шега...

 

Ванилин ГАВРАИЛОВ

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това нещо не можах да го направя много ясно, Магдалена. То си е за изтриване, ама нейсе... Благодаря, че си прочела! Хубави почивни дни!
  • Тъжно...и много истинско...за жалост...!!!
    с обич, Ванилин.
  • Тъкмо бях решил този път да го оставя да си напълва торбичките от казана, а не аз да му ги пълня от моя хладилник, гледам - детската главица се подаде отвътре... Такива ми ти работи... Но не можем да нахраним целия свят, за съжаление!... Той чука със сопа по казана да привлече внимание и гледа към моя балкон... А пускат малките циганчета вътре да им вадят това-онова, защото големите не могат да влязат... Тъжна история!
    Поздрави и от мен, Анета! Благодаря, че се отби!
  • !!!
    Много актуален стих!
    Страшно ми хареса и натъжи.
    Поздрави, Ванилин!
Propuestas
: ??:??