1 sept 2011, 15:44

Ретроспективно (към българския политически елит) 

  Poesía » Civil
527 1 5

Бе бъдещето нямо, непрогледнало,

обгърнато в мъгла от сивкав прах!

На всички тук отдавна бе дотегнало!

Едно бе само чувството – на страх:

 

за племето, за майките ни плачещи,

за малките отхвърлени деца,

за просяците, дрипавите, влачещи

след себе си глада и болестта...

 

И в този свят на неогосподари,

на неомизантропи, наглеци,

остана ни единствено България

след спомена за нашите бащи!

 

А клехте се, че вярно ще ни служите!

Доколко значели сме нещичко за вас,

щом с лъжедемократството прокудихте

последната илюзия от нас?!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??