Бе бъдещето нямо, непрогледнало,
обгърнато в мъгла от сивкав прах!
На всички тук отдавна бе дотегнало!
Едно бе само чувството – на страх:
за племето, за майките ни плачещи,
за малките отхвърлени деца,
за просяците, дрипавите, влачещи
след себе си глада и болестта...
И в този свят на неогосподари,
на неомизантропи, наглеци,
остана ни единствено България
след спомена за нашите бащи! ...