Ретроспективно (към българския политически елит)

1.09.2011 г., 15:44 ч.

Поезия » Гражданска

530 1 5

Бе бъдещето нямо, непрогледнало,

обгърнато в мъгла от сивкав прах!

На всички тук отдавна бе дотегнало!

Едно бе само чувството – на страх:

за племето, за майките ни плачещи,

за малките отхвърлени деца,

за просяците, дрипавите, влачещи

след себе си глада и болестта...

И в този свят на неогосподари,

на неомизантропи, наглеци,

остана ни единствено България

след спомена за нашите бащи!

А клехте се, че вярно ще ни служите!

Доколко значели сме нещичко за вас,

щом с лъжедемократството прокудихте

последната илюзия от нас?!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.