Рицар воин е моята любима
Рицар воин е моята любима
и в прах потъна нежната ми лира,
стиховете увяхнаха без рима,
а песента без отговор угасна.
По пътищата прашни скитам,
ден и нощ търся я, не я намирам,
гласът ù нежен до мене не достига,
а чувам само тропот на копита.
Косите руси под шлема ги е скрила,
зелените очи забралото покрива,
под броня са гърдите ù прекрасни
и вместо цвете, меч държи в ръката.
Съдбата не проклинам и не се оплаквам,
като я срещнете, кажете ù, че я обичам,
с любов години девет вече, че я чакам
и във сърцето ми е все така красива.
2009-05-14
© Аластор Todos los derechos reservados