Alastor (Аластор)
101 607
14.05.2009 г., 10:27 ч.

Рицар воин е моята любима 

  Поезия
695 0 14

 

 

 

Рицар воин е моята любима

 

 

 

Рицар воин е моята любима

и в прах потъна нежната ми лира,

стиховете увяхнаха без рима,

а песента  без отговор угасна.

 

По пътищата прашни скитам,

ден и нощ търся я, не я намирам,

гласът ù нежен до  мене не достига,

а  чувам само тропот на копита.

 

Косите руси под шлема ги е скрила,

зелените очи  забралото покрива,

под броня са гърдите ù прекрасни

и вместо цвете,  меч държи в ръката.

 

Съдбата не проклинам и  не се оплаквам,

като я  срещнете, кажете ù, че я обичам,

с любов години девет вече, че я чакам

и във сърцето ми  е  все така  красива.

 

 

2009-05-14

 

 

© Аластор Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми!
  • Напомни ми една приказка от детството Мъжки момичета с нежна душа, са нужни понякога на света...
  • anahid (Анахид Чальовска) - Обичам да "пътувам"
    Голямо забавление е.

    Andromaha (Белла ) - Дяволът.
    Напоследък всяка нощ го срещам.

    Elpida (Надя Стефано) - Понякога е по-добре човек си дружи с Дявола, защото той не може да ни причини това, което може една жена
    Защо трябва да ме "спасяваш", за да ме обричаш на безкрайни мъки след това ?
  • Аластор, изпитвам истинско удоволствие да те чета. Всичките ти творби са толкова оригинални. Като поетична машина на времето, като книга, която те пренася от епоха в епоха и от свят във свят...
    Поздравления най-сърдечни
  • Andromaha (Белла ) - Хихик

    Царице, бях в Кордоба,
    но конят ми е стар и хилав
    с него до Лион едва достигнах.
    Във "школата" сега тренирам
    и от "Плеядите" се уча...
    Но някой ден като пристигна
    при теб във твойто царство
    със нови струни лирата ми
    за тебе песен ще запее...

    Elpida (Надя Стефано) - Радвам се, че си щастлива. Това променя нещата и вдъхновението ми няма да отиде на вятъра
    Че още едно от тези дето не харесваш е готово, чудя се дали да го пусна утре, или да не ти развалям пак настроението и да поизчакам
    И по "Имигрантско" ти написах песен, а Принцсите ми имат концерт на 21-ви и тогава ще я изпеят. Вчера само малко репетираха, нали празнувахме.
  • Andromaha (Белла ) - Сребърен кръст и чесън ще прогонят рогатия дори да е в женски дрехи
  • Elpida (Надя Стефано) 9-05-2009г. 22:04
    Поздрави, Аластор! Много майсторски написано!
    ...а как ми се иска да те вдъхнови нещо мое и да напишеш стих, който ще звучи "алегро виваче" ...

    ...но понякога разбираме нещата така както ни се иска ?!?

    Съжелявам, че съм разбрал нещата неправилно. Просто ще го изтрия за да не те огорчавам.
  • Elpida (Надя Стефано) - Аз трябва да благодаря за удоволствието. И ...нали си го беше "поръчала"
  • face04 (Таня Кирилова) - Благодаря Носталгията е сестра на любовта. Това което би могло да бъде, но не е... Но затова съществува Поезията. Там всичко е възможно

    mariniki (Магдалена Костадинова) - Финалът... Има и друг финал, ще го видиш в края на коментара
    Но той е тъжен и болезнен.

    NewClearFear (Георги Димов) - Светът се променя, хората също...

    Sarabi (Анна Петрова) - "Пътувам" във времето. Мелодията и ритмиката са от края на 17 и началото на 18 век от Франция

    А ето и другия финал за теб и mariniki. Той е в расказа "Завръщане".
    "Героите" са същите, а времето 1720 г.

    * * *

    Яздехме един до друг. Конете бяха уморени и покрити с пяна. Ризниците тежаха още повече нажежени от слънцето. Пътят се стесни и колоната се ратегли. Скалите пред нас бяха надвиснали като черни облаци. Невидими пипала се протягаха, дебнеха и чакаха. Разяждани от завист искаха Принцесата... Когато достигнахме скалите, върху нас се изсипа облак от копия и стрели. Дори не видях от къде долетя копието. Прониза ризницата и прободе гърдите и. Битката се разгаряше, а тя лежеше на земята. Стоях на колене до нея, държах ръцете и, а светлината бавно угасваше в очите и. Алена струйка кръв потече от ъгълчето на устните и се смеси със сълзите ми . Тя отлетя горда и непобедена и отнесе със себе си честта на рицар, защото тя беше рицар. Посветена и дала обет...
  • Чудесен и много носталгичен стих.Написан с обич.Поздрав с усмивка!
  • хубаво е, Аластор...много ми хареса финалът.
  • Еманципация, братко, еманципация...
  • Има някаква особена мелодия тоя стих, ритмика, която е органична , дълбока и прави стиха да звучи като поема на трубадур.. или не ? Във всеки случай, звучи като приказка - зов ...даже си представих любимата с прибраните руси коси под шлема.
  • На Elpida (Надя Стефано) по нейно стихотворение,
    което вече го няма.
Предложения
: ??:??