По стихове на Agferdousi65 (Асенчо Грудев) и Contessa (Светла Асенова)
ПРОЛОГ: Спектакълът ни продължава,
любов по-силна запламтява
и в плен на ролите си те са -
Аг Фердоуси и Контеса.
(В безкрайния свят на мечтите)
1.
К: Щом те зърна отдалече *
грейват в мене сто зари.
Нямам нищо друго вече,
само в погледа искри.
А: В миг запали ме... Пожар!!!
Мила, целият горя.
Ах, за този огнен дар -
аз безкрай... Благодаря!
К: Тъй не стигат ми словата, *
цялата съм трепет див...
Щом си тръгнеш след зората,
моят ден е страшно сив.
А: Където и да ида, мила,
с мислите си те прегръщам.
Чувствам нежната ти сила...
Все при теб ще се завръщам.
2.
К: Ще питам аз ветреца лек *
дали е виждал моя мил.
Ах, струва ми се, че от век -
в прегръдките ми не е бил.
А: И бързам все, към тебе все,
през планини, реки, гори.
Препуска моето сърце...
Любов, не се ли умори?
К: Но как ни мами любовта, *
не можем да й кажем "Не" .
До скоро имах и виста,
а днес покоя ми отне.
А: С вълшебства идва обичта,
но как да бъдем тук без нея?
Променя всичко тя в света,
щом искаме да бъде фея.
3.
К: Но печал гръдта раздира *
в този блян неутолен.
Сякаш никой не разбира
какво е този мъж за мен.
А: Не тъгувай, моя мила.
Аз те чувствам всеки миг.
Искам в теб да видя сила -
усмивка и сияен лик.
К: О, как ме радват тез цветя, *
утрото и даже мрака.
И цяла на копнеж лъхтя,
щом знам, че някой там ме чака.
А: Но този някой, той не чака,
защото чувства твоя зов.
И гледай го - към тебе бяга,
до полуда, от любов.
4.
К: Сама съм в приказния замък *
и тъй ми липсва твойто рамо.
Сърцето ми не е от камък,
покрита съм с воалче само.
А: Политам аз като стрела,
която Ерос даже няма.
По-бърз от ангелски крила,
летя към нежната си дама.
К: В този миг така съдбовен *
бих желала гибел кратка.
Страда с мен леса вековен
за една прегръдка сладка.
А: О, прегръдката я има
и целувки - чудеса.
Ти си само моя прима,
във възторг шуми леса.
5.
К: В тиха горест аз унивам *
и чезна бавно ден след ден.
От горчилката отпивам,
потискам всеки огън в мен.
А: От пчелите медец мек
с аромати вкусни,
взел съм, за да ти е лек...
Давам ти го с устни.
К: Аз с кожа от седеф по-гладка *
ще легна в пъстрата трева,
а ти с прегръдката си сладка -
ще ме омаеш след това.
А: Привличаш ме, за кой ли път,
с вълшебното си тяло?
Пламти лудешки мойта гръд
и твой съм аз изцяло.
6.
К: Ще може ли в таз звездна нощ -
питам сънната дъбрава -
да имам нежната ти мощ,
опиянена до забрава?
А: Не може да е друго, знам,
когато двама сме в нощта,
а то е само огнен плам -
пожар голям на любовта...
ЕПИЛОГ: ( И пак повтарям, не може да има такъв... Невъзможно е )
ЕДНО АНГЕЛСКО ГЛАСЧЕ: Ако Вечно е малко, може и повече!
* Contessa ( Светла Асенова )
© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados