По стихове на Agferdousi65 (Асенчо Грудев) и Contessa (Светла Асенова)

ПРОЛОГ: Спектакълът ни продължава,

                   любов по-силна запламтява

                   и в плен на ролите си те са -

                   Аг Фердоуси и Контеса.

(В безкрайния свят на мечтите)

1.

К: Щом те зърна отдалече *

     грейват в мене сто зари.

     Нямам нищо друго вече,

     само в погледа искри.

А: В миг запали ме... Пожар!!!

     Мила, целият горя.

     Ах, за този огнен дар -

     аз безкрай... Благодаря!

К: Тъй не стигат ми словата, *

     цялата съм трепет див... 

     Щом си тръгнеш след зората,

     моят ден е страшно сив.

А: Където и да ида, мила,

     с мислите си те прегръщам.

     Чувствам нежната ти сила...

     Все при теб ще се завръщам.

2.

К: Ще питам аз ветреца лек *

     дали е виждал моя мил.

    Ах, струва ми се, че от век -

    в прегръдките ми не е бил.

А: И бързам все, към тебе все,

    през планини, реки, гори.

    Препуска моето сърце...

    Любов, не се ли умори?

К: Но как ни мами любовта, *

     не можем да й кажем "Не" .

    До скоро имах и виста,

    а днес покоя ми отне.

А: С вълшебства идва обичта,

     но как да бъдем тук без нея?

     Променя всичко тя в света,

     щом искаме да бъде фея.

3.

К: Но печал гръдта раздира *

     в този блян неутолен.

     Сякаш никой не разбира 

     какво е този мъж за мен.

А: Не тъгувай, моя мила.

     Аз те чувствам всеки миг.

     Искам в теб да видя сила -

     усмивка и сияен лик.

К: О, как ме радват тез цветя, *

     утрото и даже мрака.

     И цяла на копнеж лъхтя,

    щом знам, че някой там ме чака.

А: Но този някой, той не чака,

     защото чувства твоя зов.

     И гледай го - към тебе бяга,

     до полуда, от любов.

4.

К: Сама съм в приказния замък *

     и тъй ми липсва твойто рамо.

     Сърцето ми не е от камък,

      покрита съм с воалче само.

А: Политам аз като стрела,

     която Ерос даже няма.

     По-бърз от ангелски крила,

     летя към нежната си дама.

К: В този миг така съдбовен *

      бих желала гибел кратка.

     Страда с мен леса вековен

     за една прегръдка сладка.

А: О, прегръдката я има

     и целувки - чудеса.

      Ти си само моя прима,

      във възторг шуми леса.

5.

К: В тиха горест аз унивам *

     и чезна бавно ден след ден.

     От горчилката отпивам,

      потискам всеки огън в мен.

А: От пчелите медец мек

     с аромати вкусни,

     взел съм, за да ти е лек...

     Давам ти го с устни.

К: Аз с кожа от седеф по-гладка *

     ще легна в пъстрата трева,

     а ти с прегръдката си сладка -

     ще ме омаеш след това.

А: Привличаш ме, за кой ли път,

     с вълшебното си тяло?

     Пламти лудешки мойта гръд

     и твой съм аз изцяло.

6.

К: Ще може ли в таз звездна нощ -

      питам сънната дъбрава -

      да имам нежната ти мощ,

      опиянена до забрава?

А: Не може да е друго, знам,

     когато двама сме в нощта,

     а то е само огнен плам -

     пожар голям на любовта...

ЕПИЛОГ: ( И пак повтарям, не може да има такъв... Невъзможно е )

ЕДНО АНГЕЛСКО ГЛАСЧЕ: Ако Вечно е малко, може и повече!

* Contessa ( Светла Асенова )