Рисувам и отпивам...
Художник съм . Рисувам
по платното младата лоза,
извила тяло, зажадняла,
а аз наливам с четката вода.
Разлисти, пукнаха листата –
развиха се зелени ветрила.
Ластуна тръгна, пребогато
нарасна чепката - звезда.
Напълниха се с меден сок зърната
и натежаха,
на стройно кръстче по лозата -
парички заблестяха.
И как с ръка като в поема
да не погалиш ти уше,
което с китна обеца,
тежи в човешките ръце?
И как да не целуваш страстно
откъснатия грозд?
Любов – опиянение, прекрасно –
и сякаш пее дрозд.
Как устните немеят,
целувайки плода -
той грее...
Сърцето стене в любовна нощ
а сутрин, пак дивее.
И на платното -
лоза ли нарисувах,
или чувствена жена?
Щом мъжката ръка погали –
в душата се разлистват чудеса.
И греят две очи
и страстни умовете се преплитат...
И две тела, и две сърца…
Кой знае на къде политат?!
© И.К. Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Евгени!
Хубави празници! -
Ами, просто бързо схващам.. а на мен често ми излитат буквите и от време на време, цяла дума от едно е станало на друго...А иначе, не не ме бива в метафорите, а винаги съм се удивлявала от богатството и двуякостта на значението на думите в езика ни...И така...Лоза, вино, жена...Да посееш чувства, да галиш с еднаква нежност и растението и жената и да се опияняваш... Питието е и емоционално... Наздраве с чаша усмивки и много благодарност!
-
Току ми изхвърчи коментара недописан,а ти каквато си пъргавелка не видя това...А аз като баламурник като прочетох "отпивам" и търся къде е питието,да се присъединим и ние,някои...Ха-ха,това последното е майтап,разбира се!Ти наистина взе все повече да боравиш с тия метафори....
-
Ех,Иржи! А нима това да твориш, създаваш и се грижиш не е вид опиянение на душата и трепет от сърцето?
-
Че рисуваш,рисуваш,но от коментара ти разбрах/май все недоразбирам!Абе,стар човек,та дрънка!/че говориш за опиянение,а аз,баламурник такъв
-
Благодаря ти,Веси!
Рисувам... Аз съм цялата в цвят, и като мъничко дете с пръсти по стените, рисувам с думите,опитвам се да претворя мечтите, онези сивите...А вярно е,че растението е растение, но всъщност е и се превръща във вдъхновение.Човекът е човек, а всъщност украшение, с вселена свят и чувства и непрестанното си търсене за по-доброто отношение.
И ти не спирай да редиш мозайки римни стих след стих! Весели празници! -
Еха! Продължавай да рисуваш...
-
Благодаря ви мили момичета! Да , "опиянение с дъх на любов май е много точно.
-
Красива споделеност...
-
Прекрасно опиянение с дъх на любов.
-
Благодаря ви Юри и Исмаил! Весели празници и на вас и на семействата ви! Живи и здрави и по- богати със стръкче щастие и топлина!
-
Рисуваш с думи, Лия! Поздравления и весели празници!
-
Браво! Хареса ми!
-
Благодаря за "любими" и хубави празници, Burns!
-
Гавраил, Васе, Стойчо,Катя, Наде и Младен, думите ви са нещо, което аз приемам по особено топъл и цветен начин в сърцето си. Образно се сещам за не разпукала се пъпка на роза, която веднъж погалена от слънчевите лъчи, разтваря листенца.
Наде!!! Две думи - три точки - една необятна вселена на невзрачна същност...Винаги е удоволствие да прочета кратките ти слова, наситени до пръсване с емоционалност.
Хубава неделя на всички! -
Образно, красиво и ритмично. Аплаузи, Лиа!
-
Просто Лия...
-
Красива творба!Поздравления, Илияна!
-
Безспорно рисуваш много хубаво и чувствено!😍
-
Нагоре, в небесата! Поздравления!
-
Аз знам къде политат.Към слънцето Натам където с устрем се впуска лозата.
-
Аз също,благодаря,слънчева Силве!
-
Към небето! И двете! Комплименти, Илиянка!
Наистина си художник, видях и почувствах. Благодаря! -
Благодаря за подкрепата ти, Марианка! Приятно учудена, но признателна и оценяща всеки жест. И, аз харесвам твоите палещи редове.
-
Благодаря, Светулче! И за любими ви благодаря! Хубава вечер и на теб!
-
Към рая.Вълшебно е.
-
Благодаря, Петър! Приемам комплимента,но просто харесвам лозите. Хубава вечер!
-
Уловила си ритъма, Лия.
И ти се удава.
С уважение.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
